Радостта и щастието, които дойдоха с първото зъбче са неописуеми. Безкрайното чакане и безсънните нощи, които забравяш в мига, в който видиш малката бяла точица. И така докато цялата уста се напълни със малките бели мъниста. Усмивка за милиони!

Докато не дойде и днешния ден! Двете първи зъбчета, които поникнаха, бяха и първите, които се разклатиха. Големи радости бяха, че се клатят. И Павчо се радваше и ние с тати се радвахме. А днес когато и двете паднаха и мама и Павчо плакаха. Усетих как детето ми пораства. Все едно ми взеха нещо скъпо. Като се сетих колко сме ги чакали и как сме се радвали и как сега ги няма, направо ми се сви сърцето. Доплака ми се... И може би си е нормално... Но детето ми е вече голямо... И няма връщане назад...

Сега лежат под възглавничката и чакат Феята на зъбките да ги вземе и да остави на тяхно място парички.

Лека нощ мое мило пораснало дете...

Мама те обича и е винаги до теб! :*