Всяка вечер е почти едно и също. Вечеряме, смях изцапани дрешки, мръсна муцунка, ръчички. Мием се, гледаме телевизия, играем. Следват забавления в банята и после сън. А преди да заспим? Разбира се, че всяка вечер има приказка, песен, стихчета. Разказваме за незнайни войни, за принцеси затворени в кули и принц, който ги спасява, за животнки изпаднали в беда, за слънцето, звездите. А след всичко това следва любимата ми част от изморителния, но пълен с емоции ден. Следва мига, в който света спира! Следва мига, в който знаеш, че това малко същество е твоя плът и кръв и те обича безрезервно. Гледам как милото ми момче ме гледа с малките си очички, уморени и едва отворени и ми казва "МАМО,ОБИЧАМ ТЕ! МНОГО! НАЛИ ЗНАЕШ!" Няма вечер, в която да не съм чула тези думи. Няма вечер в която аз да не съм ги казала. Няма ден, в който да не съм била горда майка! Нека отделяме от скъпоценното ни време за децата ни. Нека бъдем добри родители. Нека даваме на децата си най-вече любов. Безгранична, безусловна, безрезервна любов.

Павчо, Обичам те, майче и се гордея с теб! Ти си моя живот!