На 04.10.2010г. Понеделник беше първият ден на Павчо в детската градина. Но той вече знаеше къде отиваше и с нетърпение чакаше.

Започнахме подготовка още лятото. Разказвахме му как всички деца на неговата възраст отиват на градина, закусват, после играят и пеят песнички, редят конструктори, всички се хранят заедно и спят заедно на малки креватчета. И като се наспят ние отиваме да си го вземем. На това наблягахме. :) Той цяло лято питаше "Мамо, кога на ода на гадина?" И ние все съкращавахме, докато дойде момента когато казахме "В Понеделник!" Бяхме приготвили всички документи, бяхме купили нови дрешки, пижамка и пантофки специално за там, сапунче и всички най-необходимо. Един ден бяхме на гости на баба му и той я беше попитал докато удрял с крачета по креевата " Баааабооо, кога на ода на тая гадинааа?" Баща му го научи да казва "В Понденик". И така дойде и понеделника. Събудихме го сутринта към 7.30 с думите "Хайде на градинаа!" и той скочи и викна Хайде! Михме се, облякохме се и зачакахме да дойде 8 часа. С таткото бяхме доста нервни как ще е без нас там, дали ще се храни добре, дали ще плаче, дали ще спи и само ходехме от стая в стая без да правим нищо, а Павчо се чудеше какво става и ходеше ту след единия ту след другия. Докато не стане време да тръгваме. Облякохме якето, обухме обувките и хайде в колата. Докато пътувахме натам той искаше да се вози сам отзад и това като че ли ме успокои, че е вече готов да бъде по самостоятелен. Стигнахме, спря колата и той започна да се оглежда. Понеже сме играли доста пъти в двора и сме му казвали че това ще бъде неговата детска градина той скочи от седалката и се загледа през прозореца докато баща му го извади от колата. Влезнахме вътре и докато влизахме аз исках да заснема всеки момент, но все някой ни заговаряше и аз успях да снимам част от Павчо и входната врата. Вътре ни лъхна топлинка и детски плач. Павчо се сепна и се гушна в баща си. Госпожата му ни видя и дойде веднага при нас. Приветства го с добре дошъл и докато го обуем и му кажем Чао вече го бяха взели и той успя да види как се отдалечава от нас и заплака. Свиха ни се сърцата... Цял ден се чудехме какво да правим и се шматкахме безцелно докато стана 4. Качихме се бързо в колата и за нула време бяхме вече в градината и чакахме да дойде порасналото ни дете. Като ни видя се затича към нас и ни прегърна и ни каза "Мамо хайде да ходим на колата и посе дома!" Беше слушкал и се е сещал за нас доста често, не беше ял много но пък си беше играл и не се беше напишквал. Цяла седмица ходихме с малко рев сутрините и следобяд като го взимахме беше щастлив да ни види. Втората седмица вече отиде без да плаче и ми каза че обича госпожата си. :)

От градината казаха че се адаптира бързо и е страхотно дете. Гордеем се с него! И го обичаме безкрайно много! :)