Това беше един невероятен ден, първия рожден ден на нашия син. Един от подаръците беше това стихотворение, за което благодаря на майка ми. Обичаме те!

Честит рожден ден, Павчо!

Аз съм вече на "енна"!!!

Павел се наричам

книжките обичам

ябълки да хрускам

музика да слушкам!

С "Франклин" аз кротувам

и смешничко танцувам.

Казвам си за "ако"

казвам си за "пико"

казвам "чао-чао" и "ела"

и целувки давам със уста.

Животните как казват зная,

със патето в коритото играя.

Ръчичките си мия,

хапченцата пия,

със сокче се приспивам,

даже го разливам,

ама сам заспивам.

Искам нощем като стана,

да ме гушне мойта мама.

С тати сутрин да се боря

и по щорите да се катеря.

Аз разходките обичам,

по тревичката да тичам.

Камъчета и хартишки лапам,

във водата с баба пипам.

И ще стана аз голям

и ще правя всичко сам.

Днес аз ставам "на енна" -

аз съм на мама гордостта,

аз съм на тати радостта.

На баба злато съм,

на дядо името и слабостта,

за вуйчо на забавния съм на света!

Всичко много ме обичат

и по "скайп-а" да ме гледат тичат.

Ще порастна здрав, силен

умен, весел и щастлив,

с мен ще е късметът винаги

и навсякъде ще ми върви!