Помагат ли татковците и до колко трябва да ги "въвличаме"?

Още от първия ден на бременността, казвам всичко на таткото. Яла ли съм и какво ми се е дояждало, риткал ли е бебчо, хълцал ли е, лежала ли съм или ми се е разхождало.Трябва да идва и на всеки преглед с вас. Нашия татко дойде на един в Етрополе и на на два в София,но просто работата му беше такава, че не успя на другите. Но след всеки преглед ме питаше за всичко подробно.Когато се роди бебчо, като се прибрахме у дома, на следващия ден сутринта таткото смени памперса, правиха гимнастика и се миха. Знаеше всичко за него - кога яде, колко яде и какво, изходил ли се е, за коликите, знаеше какви капки и други медикаменти му се дават. И до ден днешен знае всичко за него. Може да го гледа сам. Хранят се, вярно, че се цапат повече, но :) , сменят се, води го да ходи, че прави опити, четят книжки, борят се, къпят се, мажат се с мляко, приспиват се, разхождат се с количката... :)

Блажени мигове...

Според мен трябва още от началото да е с вас във всеки един момент. Това ще помогне много на връзката му с малкото човече и за вашата връзка също, тъй като майката след раждането е заета главно с детето.