Още в болницата - първия ден,започнах да слагам Павчо да бозае. Все още нямах кърма, но за да стимулирам притока й, го слагах да суче. Тръгна ми на обяд на първия ден, след секциото(предната вечер). Донесоха ми помпа на AVENT ръчната и се цедях ту от едната, ту от другата в зависимост от коя е сукал. Ако сучеше от лявата, цедях нея, а другата оставях да събере за следващото кърмене. Той си засука добре и почна да се храни, но много често заспиваше. Беше ми малко мързелив. И вместо за го дохранват с хумана, се цедях и си му го давах като заспеше. В началото беше коластрата, която е по-гъста, по-жълта и по-хранителна от кърмата, която пък беше бяла и редичка. Но зависеше и какво съм яла. Ядях всичко, което стимулира кърмата - супи, месо течности, мляко-прясно и кисело, ядки. Не ядях много шоколад и хляб. И така го кърмих докато стана на един месец и половина и забелязах че ми намалява, че едвам изцеждам 40-60 гр след като се е нахранил, а се беше случвало да цедя и по 100-120. А и Павчо започна да се отбива сам и да не иска да бозае. Явно като не му и пускаше необходимото се отказа сам. Постепенно започнах да го захранвам с хумана(Nutrilon1), докато кърмата ми свърши съвсем. Той хич не я харесваше и се давеше и мусеше. Не искаше да я яде и се чудех какво да го правя. Голям зор беше. Кърмих няма и 2 месеца, но съм доволна и на толкова. Да ми е жив и здрав.