ДЕВЕТИ МЕСЕЦ

Влезнахме и в деветия месец! Остана малко и ще се срещнем с малкото човече. 95-96 кг. съм. Имам киселини, понякога по цял ден, а друг път само нощем. Абе кофти си е от където и да го погледнеш. Е все пак имам и дни, в които нямам изобщо, което е добре. Мислех си, че като расте моя малък Дуди, ще се ограничи пространството му и няма да ритка и мърда толкова колкото преди. Обаче, какво се оказва. Той по цял ден не се спира – бута, ритка, шава постоянно, ту отгоре при ребрата ми, ту по средата при пъпа, ту отдолу където е главичката му. Сигурно са ръчичките. Ама на мене ми е кеф, че мърда толкова. Напомня ми, че идва...

Днес е 2-ри октомври и ме делят 26 дни от термина ми. Няма и 4 седмици. Мислех утре да отида на консултация, че по няма хора в петък, но ще видим дали ще има с какво да слезна или поне с кого. Ако не ще ида другата седмица към средата.

Пия фолиевата киселина все още и смятам като свърши тази опаковка да ги спра. Всяка вечер след като си измия зъбите, хрускам по три хапченца флуорин. Мажа си корема с Дева и сутрин и вечер. Имам запек и то доста често. Но търпя, нали остана малко.

Креватчето вече е поръчано и нямам търпение да дойде у дома и да започнем да сглобяваме.

Креватчето дойде на 3-ти октомври на Росен на ден ден-а. А вчера 5-ти, го сглобихме и наредихме. Вече сме готови и с него. Няма да го мисля.

Тате ме изпраща два дни до Ябланица да закарам едно момче да работи с багера и аз използвах да отида да видя количките. Отидох, харесах си, запазих си я и на Росен един бивш колега ни я докара, та вече сме и с количка на Mag England. 210 лева струва и е разкошна. Много и се кефим с мама и с Росен. Тъмно синя със светло синьо. Има си и чантичка и джобчета и става и на летна и зимна.

Ходих на консултация на 7-ми. Бебчо е добре и е около 3кг. каза Тодорова. Имам достатъчно околоплодни води. Кръвното ми беше малко ниско. Каза, че плацентата е започнала да узрява, но не е готова за раждане. Така, че има време. Трябвало е 45 дни преди термина да дам изследвания кръв и урина и влагалищен секрет, но тогава никой нищо не ми каза. Сега на консултацията се разбрахме да отида на 10-ти в петък. Тогава пък компютъра не работеше и не ми бяха изкарали талоните. Ок. Отидох в понеделника и пак нямаше талони, но поне ме изпрати и без тях та направихме изследванията. Дадох кръв и оставих една чашка с урина. Платих си 2лева и си отидох.

Понеже всички викат на бебчо Нероден Петко и се бъзиках с тях, че както са почнали детето да не дойде на Петковден – 14-ти октомври. Обаче бебчо се задържа и 14-ти мина.

Днес е 15-ти и ми се обадиха да ми кажат, че Веска и Пальо си имат момиченце. Секцио, което е минало добре. Кръстили са я Рая, както и ние искахме ако е момиченце, 3,450грама и 54 сантиметра. Добре са и мамчето и бебчето. А аз бях на седмото небе. Вече всичко ми се струва още по реално и наближаващо. Идва и нашето бебоче, но по – бавно. Да са живи и здрави и те и цялото семейство.

Аз от 4-5 дни има доста киселини през нощта и е някакъв ад. Едвам спя. Будя се та ходя и до тоалетната по няколко пъти. Като стана имам и киселини отново и докато заспя е ужас. Тече ми и носа. Чух се със Маринова да вида какво да пия, и тя каза да си капвам капки за нос. Обаче не се оправих и пак и звънях. Три дни пих Геломиртол форте за синузита ми. Обаче пак си ми тече носа. Особено пък през нощта, когато са ми и другите несгоди. Но се успокоявам, че остана малко и ще се пооправя. Тогава сигурно ще имам пък други несгоди, но какво да се прави. Детето изисква жертви, които съм готова да направя. Прекалено много си го обичкам.

На 13-ти започнах да си слагам глобули Гино певарил, които са три дни подред. Понеже трябва да се изчистя отдолу преди да дойде бебчо и е най – добре колкото се може по – близо до термина. Прецених, че му дойде времето и ги почнах. Снощи на 15-ти беше третата и сега каквото има да се чисти ще изтича от тях. Тази процедура е хубаво да се прави за да няма после бебчо гъбички или инфекции по очите и на други места.

Днес 16-ти ходих два пъти и до Ботевград. Веднъж с мама и веднъж с баба. Върших работа на Росен по касовите апарати, но мисълта ми беше, че всеки ми вика, че само не съм родила пък си се возя насам натам. Миналата седмица и до Ябланица два дена ходих. Ама все си мисля, че като се чувствам добре и нямам проблеми не ме бърка. Е, гледам да има някой с мен, щото все пак си ме е малко шубе да не тръгне детето. То не, че ще дойде толкова бързо ама ще има болки и няма да мога да карам предполагам. Дано да не ми се налага да пътувам повече, а бебчо да идва да си го гледкаме вече. Ето и днес е много хубаво времето навън – само за разходки.

Вече сме в 39-та предпоследна седмица и съм 96 кг. Чувствам се добре. Имам киселини и ми се разтягат костите отдолу за да може да мине бебчо и е доста болезнено. Но аз стискам зъби. Лесно майка не се става! Движенията на бебчо последните няколко дни станаха по на рядко, но си ритка доста де. Просто не постоянно както преди. Прави буци по корема ми и се бушува, но аз му се радвам искрено и нямам търпение да си го гушна. Колкото и да ме боли при раждането искам да идва вече, че го обичкам толкова че си гушкам корема и го галя по цял ден. Гледам, че и мама и баба и Росен най – вече нямат търпение да идва. И Васко ми вика „Айде бе, какво става? Няма ли да излиза тоя малък мъж?”

Днес е 21-ви. С мама ходихме до Ябланица да закараме едно момче да работи с багера и си карах аз, че нея я болеше главата. Като се прибрахме започна да ме боли и мен, но слабо. До вечерта вече ме болеше нетърпимо. Пих аулин, не ми мина. По – късно вечерта изпих още един, но пак нямаше ефект. Звъннах на тате да ми премери кръвното, че ако е високо е опасно за бебчо. Премерихме го – 110/80. Екстра беше. Тате почна да ме разтрива и ми вика, че сигурно имам шипове. Като ме поразтри и то ми помина и се прибрахме у дома та съм заспала.